Надежда Муздракова - Психолог

Фотография internet

Що е то когнитивно поведенческа терапия? Защо именно тя? С какво ще ми помогне? Колко време ще продължи?

В началото на 60-те години на 20 век д-р Арън Т. Бек разработва форма на психотерапия, която първоначално е наречена само Когнитивна терапия. По своята същност тази терапия е краткосрочна, структурирана, фокусирана към настоящето, насочена към решаване на проблеми от настоящето и модифициране на дисфункционалното мислене (неточно или безполезно).
Първоначално А. Бек използвал своята терапия при работа с депресивни пациенти, откривайки че при всички тях се наблюдават сходни „грешки“ в начина на мислене. По-късно терапевтичните методи успешно са се адаптирали към по–широк диапазон от разстройства и проблеми. Тези адаптации са видоизменили фокуса и продължителността на самата терапия, но основните теоретични принципи са останали непроменени. Според А. Бек хората страдащи от каквото и да било психиатрично разстройство имат специфичен начин на мислене. Когато клиентите се научат да оценяват и наблюдават своето мислене успяват да регулират и своето емоционално състояние и поведение.

Начинът, по който човек възприема дадена ситуация оказва влияние върху начина по който се чувства. В този смисъл не ситуацията сама по себе си оказва влияние върху това, как се чувства човек, а конкретните мисли в дадената ситуация.

Терапията по своята същност е гъвкава и съобразена със състоянието на клиента. Обикновено трае 8 – 10 срещи. Състоянията при които е успешна са тежка депресия, депресия на късната възраст, генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, агорафобия, социофобия, обсесивно разстройство, разстройства в поведението, злоупотреба с психоактивни вещества, хипохондрия, личностови разстройства, проблеми в двойката и семейните връзки, патологично комарджийство, траур и други.

Фотография Copyright © Vella De Bella

Схема терапия – същност

Схема терапията е интегративен психотерапевтичен подход съчетал в себе си методи и аспекти от други терапевтични подходи, като когнитивно – поведенческата, гещалт и психоаналитичната терапия. Създадена в средата на 80-те години от Джефри Янг за хора с хронични проблеми, които трудно се повлияват от когнитивно – поведенческата терапия, както и за хора с личностови разстройства. Схема терапията се базира на разбирането, че всеки от нас има специфични емоционални потребности. Джефри Янг дефинира ранните маладаптивни схеми като безусловни теми или модели, които се формират в детството в дисфункционалните преживявания с родители или връстници. Развиват се, когато специфични основни потребности на детето, като сигурност, любов, внимание и приемане не са посрещнати адекватно. Корените на схемите могат да бъдат открити освен в негативните преживявания и във вродения темперамент и в средовите влияния. Схемите са съвкупност от спомени, телесни усещания, емоции и когниции. Те са изключително емоционално натоварени. Емоционалният заряд подтиква към определено поведение тогава, когато схемата се активира от събитие в средата. Само по себе си, поведението не е част от схемата. Схемите са групирани в 5 области, които съдържат общо 18 схеми. Областите са: Отхвърляне, Нарушена автономност, Нарушени граници, Ориентираност към другите и Свръхбдителност.

1. Отхвърляне – характерно за хората със схеми от тази област е очакването, че потребностите им като безопасност, сигурност, стабилност няма да бъдат посрещнати адекватно. Човек произлиза от семейство с хладен, отчужден, отхвърлящ климат и взаимоотношения. В тази област се отнасят следните схеми: нестабилност, злоупотреба, емоционална депривация, дефектност, социална изолация.
2. Нарушена автономност – обикновено хората с тези схеми имат определени очаквания за себе си и средата, които пречат на способностите им да функционират автономно. Семейният стил е или хиперпротективен или с тотална липса на грижи към детето. Тук попадат следните схеми : зависимост, уязвимост към увреда или болест, неразвит Аз, провал.
3. Нарушени граници – общото за тези схеми липса на вътрешни ограничения или отговорност към другите. Схемите от тази област са: превъзходство/превилегированост, недостатъчен самоконтрол.
4. Ориентираност към другите – в тази област фокусът е върху чувствата , потребностите и емоциите на другите, пренебрегвайки своите собствени. Семейният стил е такъв, че детето трябва да заслужи обичта на значимите други. Хората с тези схеми са мотивирани от одобрението и обичта на околните. Тук са следните схеми: подчинение, саможертва, търсене на одобрение.
5. Свръхбдителност – характерно за хора с тези схеми е свръхконтролирането на спонтанността на чувствата и емоциите с цел избягването на грешки. Схемите от тази област са: свръхконтрол, твърди стандарти, наказателност, песимизъм/негативизъм.

Терапевтичен процес

Схема терапията протича в две фази – фаза на оценка и фаза на промяна. Във фазата на оценка терапевтът има за цел да помогне на своя клиент да идентифицира своите схеми, да разбере произхода им в житейския опит и да ги свърже с настоящето и затруднението, което има. Във фазата на промяната терапевта учи клиента да заменя своите дезадаптивни стилове за справяне, чрез различни терапевтични методи. Схемите и дисфункцоналното поведение на човек са трудни за промяна защото са силно емоционално заредени. Освен това хората са склонни да разчитат на вече изградените си схеми, за да разчитат всяка нова информация и събития около себе си. Процес, който е наречен от Жан Пиаже – асимилация. Схемата е нещо като филтър през, който преминава всяка информация. Емоционалната наситеност на схемата води до силни чувства по време на активирането и тоест, когато настъпи ситуация човек реагира спрямо своята схема. Това става по три начина наречени копинг стилове за справяне – първият е реагиране на ситуацията съответно на схемата – предаване, вторият е избягване на стимули, предизвикващи силните усещания тоест човек избягва схемата си и третият път е т.нар. свръхкомпенсация – човек реагира на събития и стимули опозиционно, обратно на своята схема.

Фотография Copyright © Vella De Bella

Схема терапията е терапия насочена към неудовлетворените емоционални нужди на всеки от нас. Децата също, както и възрастните си имат своите потребности, своите вътрешни идеали, които понякога са в конфликт с външния свят. Те трудно успяват да идентифицират и да обяснят какво се случва. Наша е задачата, като възрастни да се опитаме да ги разберем и да ги накараме да успеят да подредят онези емоции, които водят до деструктивно поведение. Чрез схема терапията и методите, които най – често са игрови и емоционално терапевтични се работи именно за постигане на един баланс и подреденост в емоционалния свят на детето. Схемите и стиловете за справяне с тях се припокриват с тези от Схема терапията за възрастни. Има 5 основни области с 18 схеми, през които детето пречупва своето поведение. Съответно стиловете за справяне със схемата са избягване, предаване или свръхкомпенсиране. Избягването е свързано с поведение, което избягва активиращи схемата стимули и ситуации. Предаването на схемата е реакция съответстваща на нея и свръхкомпенсацията е свързана с поведение обратно на схемата

Схеми:

1. Изоставяне/несигурност – тук характерните мисли на дете с тази схема са: често се чувствам пренебрегнат, самотен, нямам истински приятели или хора на които да разчитам. Семейната среда е изпълнена с липса на стабилни връзки между членовете на семейството, няма подкрепа или адекватна грижа за детето.
2. Недоверие/злоупотреба – характерните мисли на детето са: сближаването е опасно, трябва да внимавам, за да не ме използват или наранят. Семеен климат изпълнен с емоционален, физически или сексуален тормоз
3. Емоционална депривация – мисли на детето: нямам никакъв късмет, никой не ме разбира, сам съм. Семеен климат – пренебрежителност, отхвърляне и незачитане на емоционалните нужди на детето
4. Посредственост / срам – характерни мисли на детето са: чувствам се различен, повреден, не заслужавам обич, правя много грешки защото съм дефектен. Семеен климат – незачитане на детето, унижение, неразбиране и непризнаване на личните граници на детето
5. Социална изолация – характерни мисли – аз съм различен, семейството ми е различно, никой не ме разбира. Семеен климат – социално изолирано семейство, често са от някакви социални изключения
6. Зависимост / некомпетентност – мисли на детето: аз съм слаб, безпомощен, не мога да свърша нищо без помощта на родителите си. Семеен климат – твърде протектиращи и предпазливи родители, които искат да контролират децата си
7. Уязвимост – чести мисли на детето: трябва винаги да съм внимателен, света е опасен и рисков. Родителите и тук са твърде предпазливи и непрекъснато предупреждаващи за опасност , болести и инциденти
8. Неразвит Аз/ заплетеност – мислите на детето са : нуждая се родителите си и те от мен, длъжен съм да ги слушам. Семеен климат – често ролите са обърнати – детето играе роля на родител, който или е болен, слаб , имащ нужда от грижи. Вменява се тежкото за детските плещи чувство на вина
9. Провал – мислите на детето: чувствам се глупав, неспособен, другите са по – добри от мен. Ще се проваля. Семеен климат – често родителите подценяват детето в неговите способности, не показват адекватна подкрепа към успехите и постиженията му
10. Независимост/ грандиозност – тук характерните мисли на детето са: нямам нужда да уча нови неща, правилата не са за мен, нека „глупавите“ да учат. Семейния климат е с размити граници и липса на правила
11. Недостатъчен самоконтрол / дисциплина – мислите на детето са свързани с това, че всичко му е скучно. Семейния климат е от невъзпитани родители
12. Подчинение – характерните мисли на детето са: не е важно какво мисля и чувствам, другите знаят по – добре от мен, те решават. Родителите упражняват авторитарно възпитание, което формира у детето една условност при обичта получена от тях
13. Саможертва – мисли на детето – без мен всичко се срива, ако не правя каквото трябва, всичко се проваля. Семейните роли дете – родител често са сменени, не се зачитат нуждите на детето
14. Търсене на одобрение – мислите на детето са свързани с това да покаже, че е най – добрия, перфектен във всичко ,което прави
15. Негативност / песимизъм – мислите на детето са свързани с очакване на нещо лошо, което ще се случи. Родителите са тревожни, виждащи катастрофа във всяка ситуация
16. Емоционална инхибиция – детето не показва емоции, не е приемливо. Родителите са хладни, емоционално сдържани, критикуващи глупаво, детско поведение
17. Нереалистични очаквания – мислите на детето са, че ще бъде обичан ако постигне определени неща. Има прекалено завишени очаквания за себе си и за ок
18. Наказателност – характерните мисли са, че ако направи нещо лошо или сгреши, задължително човек трябва да бъде наказан. Родителите са авторитарни, изискващи и наказващи

Фото © Vella De Bella

Мотивационното Интервюиране е разработено за 1ви път от Милър и Ролник във връзка с лечението на хора със зависимости. Много важен аспект в МИ е самия консултант – добрата ангажираност и отношения м/у клиент консултант приемат клиента като експерт в собствения си живот , а консултанта като партньор. Това значително намалява съпртивлението на клиента. В отношенията консултант – клиент има 4 важни елемента:

• Absolute worth – достойнство, ценен - тук се има предвид значимостта на всеки човек и заложения му потенциал
• Атономност – всеки човек има правото да взема своите решения за своя живот, но при вземането на тези решения клиента трябва да е наясно с всички рискове от това решение
• Правилна емпатия – това е нашата способност като консултанти да видим света на клиента , както го вижда той самия
• Подкрепа – помагането на клиента става чрез търсенето и подсилването на неговите силни страни

Клиентът, а не консултанта предоставя аргументите за промяна. Промяната е мотивирана от несъответствието между сегашното поведение и важните лични цели и ценности на човека.

Принцип 3 в МИ „Работа със съпротивлението“

На тази работилница, засегнахме тази част от този принцип – как отношението на консултантът към клиента влияе върху консултативният процес. Клиентът е главният ресурс при намирането на отговори и решения. Вярата на човека във възможната промяна е важен мотиватор. Клиентът, а не консултантът, е отговорен за избирането и изнасянето на промяната. Ако консултантът вярва във възможностите на човек да се промени, то клиентът придобива вяра в собствените си сили.
Всички от нашите клиенти изпитват трудности в техния живот, ако това не беше така, те едва ли биха се виждали с нас. Те също имат не малко силни страни.
Какъв тип силни страни Вашите клиенти внасят в консултативния процес?
Какво те са направили, за да оцелеят или да просперират в различни ситуации?
Основните принципи в теорията за самоутвърждаването, са че хората са силно мотивирани да поддържат себе-целостта и себе-уважението, един позитивен образ за себе си върху области, които са важни. Тази мотивация често води до отбранителни отговори, рационализиране отколкото рационални. Системата на селфа е гъвкава. Ние компенсираме провалите в една област, увеличавайки значението на друга. Ние се борим усилено да поддържаме имиджа за себе си като позитивни хора. Отбранителните нагласи са адаптивни и естествени. Те намаляват заплахата срещу нашата положителната самооценка. Хората подценяват застрашаваща информация. Те ни помагат да оцелеем понякога. Те са маладаптивни, когато промяната е необходима.

Фотография internet

Аутизмът е сложно, биологически обусловено разстройство на развитието, причиняващо нарушения във възприятията за света и себе си, комуникацията, социалните контакти, ученето и поведението. Особености в поведението се наблюдават във всяка възраст и във всички аспекти, но при всяка личност са различни. В резултат на своите специфични възприятия реалността на децата с аутизъм не е като тази на децата без тази диагноза. Аутистите живеят в свой вътрешен свят, в който изразяването на емоции става по нетипичен и нехарактерен начин. Общуването и комуникацията също са им трудни. Повече от 50% от аутистите не могат да говорят, а тези които могат, развиват това умение в късна възраст или имат специфична реч. Изпитват големи затруднения в интерпретирането на емоциите и при разбирането на невербалната комуникация. Не разбират езика на тялото, мимиките и интонацията на гласа. Очен контакт е трудно осъществим при тези деца. Абстрактните понятия също остават далеч от тяхното разбиране. Спецификата на възприятията им ги кара да преживяват целия свят – от звуци, докосвания, образи, по съвсем различен начин от другите хора. Много често са свръхчувствителни към силен шум, светлина, миризми. Имат понижено усещане за болка. Промените в какъвто и да било аспект не се приемат с лекота. Всички тези особености, които са в различна степен на изразеност при всяко дете формират специфично поведение. Често това поведение е проблемно, антисоциално понякога опасно.

Фотография internet

Това е генетично обусловено невропсихологическо състояние. Най – често се проявява към 6- 7 годишна възраст. Засяга от 3 до 7% от децата. Някои симптоми могат да бъдат забелязани и преди 5 г. Оставено без лечение това разстройство води до задълбочаване в юношеска и зряла възраст, което нарушава личностното развитие и социално състояние на човек. Най – общо симптомите при СДВХ са трудна концентрация, нарушено внимание, раздразнителност, свръхактивност, импулсивност. Симптомите на СДВХ се делят на три групи:

• Предимно с нарушение на вниманието – дете , което сякаш не чува и не слуша, това което му се говори, лесно се разсейва, трудно задържа интереса си за дълго време.
• Предимно хиперактивно – импулсивен тип – на пръв поглед едно нетърпеливо дете, което задава куп въпроси без да изчаква отговора им, не изслушва, не се задържа на едно място, шава, бяга непрекъснато.
• Комбиниран тип – при тези деца се наблюдава комбинация от предходните два типа

Диагноза не е лесно да се постави, тъй като тези деца лесно минават просто за „трудни, палави, емоционални “. Проблемите идват, когато се детето попадне в социална среда – градина, училище и ако не се реагира навременно затрудненията се увеличават.